14 июл. 2017 г., 21:14

Вярвай в мен!

541 1 5

Автор: Генка Богданова

Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?

Нима те мъчат мисли невъзможни?
Съмнението ражда чувствата тревожни.
Знаеш, че със тебе с радост съм се сляла.
И без теб не зная как ли бих живяла?

Душите ни отдавна, мили, се откриха,
любовта ни днес спокойна е и тиха.
Стига ми да чувствам топлото ти рамо,
стига ми дори усмивката ти само.

Моля се на Бог до теб да остарея,
сетният си ден със теб да доживея,
ти да ме изпратиш в оня ПЪТ ДАЛЕЧЕН,
а ТАМ да ме откриеш (пак на мен обречен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....