14 jul 2017, 21:14

Вярвай в мен!

539 1 5

Автор: Генка Богданова

Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?

Нима те мъчат мисли невъзможни?
Съмнението ражда чувствата тревожни.
Знаеш, че със тебе с радост съм се сляла.
И без теб не зная как ли бих живяла?

Душите ни отдавна, мили, се откриха,
любовта ни днес спокойна е и тиха.
Стига ми да чувствам топлото ти рамо,
стига ми дори усмивката ти само.

Моля се на Бог до теб да остарея,
сетният си ден със теб да доживея,
ти да ме изпратиш в оня ПЪТ ДАЛЕЧЕН,
а ТАМ да ме откриеш (пак на мен обречен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...