Разхождах се. Духаше силен вятър.

Не го усещах, бях в моя свят.

Погледнах телефона, видях че

мойто слънце се показа.

Вярваш ли в любовта от пръв поглед, ме попита.

Разтреперих се, но не от вятъра вилнеещ в града.

Пак бръкна в моето сърце,

външно спокоен съм,

но вътре изгарям от любов.

Твърде сладка си за моята душа.

Много лесен дар си за моето сърце.

А ако се видим, искам да бъда с превръзка на очите

и така да те докосвам, да ти говоря нежно,

даже и да се посмеем.

И когато сваля превръзката, тогава, слънце,

ще ти кажа дали вярвам в любовта.

От пръв поглед.