Вярваш ли
737
0
0
Разхождах се. Духаше силен вятър.
Не го усещах, бях в моя свят.
Погледнах телефона, видях че
мойто слънце се показа.
Вярваш ли в любовта от пръв поглед, ме попита.
Разтреперих се, но не от вятъра вилнеещ в града.
Пак бръкна в моето сърце,
външно спокоен съм,
но вътре изгарям от любов.
Твърде сладка си за моята душа.
Много лесен дар си за моето сърце.
А ако се видим, искам да бъда с превръзка на очите
и така да те докосвам, да ти говоря нежно,
даже и да се посмеем.
И когато сваля превръзката, тогава, слънце,
ще ти кажа дали вярвам в любовта.
От пръв поглед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско кирилов Всички права запазени
