Вятър

Защо ли пуснах алената нишка,
която с теб ни свързваше съдбите?
И колко дълго няма да надничам
към твоя тил, изгубен сред тълпите?
И ако аз съм буен страстен огън,
ти си дълбок и тъмен океан.
И нишката сгрешили за окови, 
разкъсахме сами с вълна и плам.

Тогава те изгубих като спомен.
Насила аз забравих твоя лик.
И сякаш зла магия ме отрови. 
И свободата моя дух уби.
Защото беше тежко да те чакам, 
да диря вечно погледа ти син.
Но само теб отне жестоко вятъра...

Сърцето ми остави да кърви.