Вятър
Защо ли пуснах алената нишка,
която с теб ни свързваше съдбите?
И колко дълго няма да надничам
към твоя тил, изгубен сред тълпите?
И ако аз съм буен страстен огън,
ти си дълбок и тъмен океан.
И нишката сгрешили за окови,
разкъсахме сами с вълна и плам.
Тогава те изгубих като спомен.
Насила аз забравих твоя лик.
И сякаш зла магия ме отрови.
И свободата моя дух уби.
Защото беше тежко да те чакам,
да диря вечно погледа ти син.
Но само теб отне жестоко вятъра...
Сърцето ми остави да кърви.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.