4 авг. 2024 г., 23:01

Вятър - лек и реещ 

  Поэзия
159 2 8

Витая нейде в парещия зной .

събирам знаци, звукове, миражи.

Отдавна все се питам – кой съм, Кой?

И търся някого да ми разкаже.

 

Изгубен ли съм в този свят унил,

във този свят празнуващ и копнеещ?

Аз друго нещо, другаде съм бил –

сега съм като вятър - лек и реещ.

 

До устни на момиче ще се спра,

над извори кристални ще премина.

Ще се докосна в жарката земя,

забравил тъй отдавна що е зима.

 

Ще се отъркам в морските вълни,

в пера на ястреб ще почувствам Рая.

А вечер късно с ярките звезди,

нахално – дръзко ще си поиграя.

 

Едно разбрах, че този свят крещи –

от болка и от радост, от виновност.

А сетне бърза да ни прероди

в надежда и в мечтание. В греховност!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??