Витая нейде в парещия зной .
събирам знаци, звукове, миражи.
Отдавна все се питам – кой съм, Кой?
И търся някого да ми разкаже.
Изгубен ли съм в този свят унил,
във този свят празнуващ и копнеещ?
Аз друго нещо, другаде съм бил –
сега съм като вятър - лек и реещ.
До устни на момиче ще се спра,
над извори кристални ще премина.
Ще се докосна в жарката земя,
забравил тъй отдавна що е зима. ...