Вятър - лек и реещ
Витая нейде в парещия зной .
събирам знаци, звукове, миражи.
Отдавна все се питам – кой съм, Кой?
И търся някого да ми разкаже.
Изгубен ли съм в този свят унил,
във този свят празнуващ и копнеещ?
Аз друго нещо, другаде съм бил –
сега съм като вятър - лек и реещ.
До устни на момиче ще се спра,
над извори кристални ще премина.
Ще се докосна в жарката земя,
забравил тъй отдавна що е зима.
Ще се отъркам в морските вълни,
в пера на ястреб ще почувствам Рая.
А вечер късно с ярките звезди,
нахално – дръзко ще си поиграя.
Едно разбрах, че този свят крещи –
от болка и от радост, от виновност.
А сетне бърза да ни прероди
в надежда и в мечтание. В греховност!
© Данаил Таков All rights reserved.
