8 янв. 2010 г., 21:44

Вятър на думите, думи на вятъра... 

  Поэзия » Любовная
901 0 5

Без да усетя, ме впримчиха думите -
ама че ловки ловци се оказаха,
случайно нарочна, приела безумието
с тях да съм благословено наказана.

Думите бяха, които ме грабнаха,
техният вятър ме вя и завихря,
нахлу във сърцето ми, в миг го открадна
и го накъса на хиляди стихове...

Вятърът, вятърът, онзи на думите,
струна и звън, развълнуван език -
слънчев, дъждовен и пълнонунен,
камбанено-силен, молитвено-тих.

Писана истина - оставаме в  думите,
себе си вграждаме, след залез личим,
само чрез думите изгреви будим,
(сплитат ме с теб и света неделимо.)


Вятър на думите, думи на вятъра -
блъскат се звънки, изгарят в нощта,
падат снежинките и се ронят листата им,
вярвам им, зная - ще ни спасят.

© Дора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • dressy, благодаря за доверието!
    doreto66 , и ти - да си!!!
    Laska, valia1771, поздрави!

    Райчо, само така всичко се получава, а инак изобщо няма смисъл да правиш каквото и да е, ключа е в тази необятна думичка
  • Падат снежинки - тъй се ронят листата им!
    На думите!
    Пишеш-рисуваш и се получава красиво, защото го правиш с любов!
    Бъди!
  • Поздрав!
  • иии, да!
  • вярвам ти ,доре,много ти
Предложения
: ??:??