Вятър на думите, думи на вятъра...
Без да усетя, ме впримчиха думите -
ама че ловки ловци се оказаха,
случайно нарочна, приела безумието
с тях да съм благословено наказана.
Думите бяха, които ме грабнаха,
техният вятър ме вя и завихря,
нахлу във сърцето ми, в миг го открадна
и го накъса на хиляди стихове...
Вятърът, вятърът, онзи на думите,
струна и звън, развълнуван език -
слънчев, дъждовен и пълнонунен,
камбанено-силен, молитвено-тих.
Писана истина - оставаме в думите,
себе си вграждаме, след залез личим,
само чрез думите изгреви будим,
(сплитат ме с теб и света неделимо.)
Вятър на думите, думи на вятъра -
блъскат се звънки, изгарят в нощта,
падат снежинките и се ронят листата им,
вярвам им, зная - ще ни спасят.
© Дора All rights reserved.
