Защо така е луднал вятърът,
все тича някъде и търси вещо?
Листа и клонки вдига в шепите
и птици прави ги, от нищо нещо!
Ухажва палаво дърветата,
те махат му любящо с клони,
изискан, приказен любовник е,
безспирно облаците гони!
Но ето, става кротък и смирен
и нежен, сякаш полъх лек,
намерил своят дом, усамотен
и влязъл в него, като нов човек!