Защо така е луднал вятърът,
все тича някъде и търси вещо?
Листа и клонки вдига в шепите
и птици прави ги, от нищо нещо!
Ухажва палаво дърветата,
те махат му любящо с клони,
изискан, приказен любовник е,
безспирно облаците гони!
Но ето, става кротък и смирен
и нежен, сякаш полъх лек,
намерил своят дом, усамотен
и влязъл в него, като нов човек!
© Ангел Филипов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
