Въглен е искрицата предишна

Зимата вън пее песен зла,

черни вълци вият из полята...

На дедите възрожденската искра

не гори на младите в сърцата.

Търся нейде поглед ясносин,

да запали старите огнища,

търся, ала Левски бе един...

Въглен е искрицата предишна.

Пуста е пътеката му ясна,

век затрупа стъпките безсмъртни.

Датата на смърт ужасна

само спомня за дълга ни.

Музика звучи, гърми заря -

ден за равносметка и прозрение,

свеждаме в поклон за миг глава...

После - обичайното забвение.