2 mar 2016, 19:58

Въглен е искрицата предишна

  Poesía » Civil
729 0 0

Въглен е искрицата предишна

 

Зимата вън пее песен зла,

черни вълци вият из полята...

На дедите възрожденската искра

не гори на младите в сърцата.

 

Търся нейде поглед ясносин,

да запали старите огнища,

търся, ала Левски бе един...

Въглен е искрицата предишна.

 

Пуста е пътеката му ясна,

век затрупа стъпките безсмъртни.

Датата на смърт ужасна

само спомня за дълга ни.

 

Музика звучи, гърми заря -

ден за равносметка и прозрение,

свеждаме в поклон за миг глава...

После - обичайното забвение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...