Въжделения

Отдавна ме измъчва

тоз въпрос трагичен.

Макар и леко нелогичен,

в съзнанието ми като

червей рови и търси някой 

да му обясни...

Защо глупака все отгоре си стърчи?

А умния изпълнен със съмнения

пред него коленичи,заврял главата си 

в миша дупка и мълчи.

Нима не вижда,

че задника му е отгоре и стърчи?!

А наглия го обладава

с поредните лъжи.

И щедро той му обещава,

че там иззад хоризонта,

го чакат най-светлите му дни. 

Но ако може още малко той да помълчи.

Унизен от болка и от срам,

в съмнения раздира се душата и кърви,

но милия- продължава да си чака,

щастието което му е обещал тъпака.

Иван Стоянов