29.10.2022 г., 10:43

Въжделения

900 0 0

 

Въжделения

 

 

Отдавна ме измъчва

 

тоз въпрос трагичен.

 

Макар и леко нелогичен,

 

в съзнанието ми като

 

червей рови и търси някой 

 

да му обясни...

 

Защо глупака все отгоре си стърчи?

 

А умния изпълнен със съмнения

 

пред него коленичи,заврял главата си 

 

в миша дупка и мълчи.

 

Нима не вижда,

 

че задника му е отгоре и стърчи?!

 

А наглия го обладава

 

с поредните лъжи.

 

И щедро той му обещава,

 

че там иззад хоризонта,

 

го чакат най-светлите му дни. 

 

Но ако може още малко той да помълчи.

 

Унизен от болка и от срам,

 

в съмнения раздира се душата и кърви,

 

но милия- продължава да си чака,

 

щастието което му е обещал тъпака.

 

 

Иван Стоянов

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....