25 нояб. 2014 г., 17:59  

Вълче ехо

1.5K 1 32

 

Луна - и в бялото мълчание
вълкът достига с воя си звездите.
Инстинктът му перфектно
го отправя
в тунелите на космоса
чрез глас да скита...
Със завист в мъничката стая
се прибираш.
Във сигурната си
безсмислена обител.
Телото си да можеш
да захвърлиш
и вълча кожа
сам да си наметнеш,
дали най-дивото от воя
би изпитал...?
Във тази черна нощ
на кривогледа вечност,
очите
плахия си път чертаят.
Навлизат в пропастите
на небето,
дори не смеят дъно
да мечтаят.
Космическият вятър
вее грива,
препуска между
галактични кули.
За нея вкопчени  
изкачват се полека
и търсят
в звездна пепел
най-изгубеното...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Евелина! Трогнат съм!
  • Мммм..., мега-стих..., силна емоция..., - мега спектакъл на звездите...!!!
    Космическият вятър
    вее грива
    препуска между
    галактични кули.
    За нея вкопчени
    изкачват се полека
    и търсят
    в звездна пепел
    най-изгубеното...!
  • 1. Благодаря ти, Кръстина, за високата оценка и за този подкрепящ коментар. Много съм трогнат от твоята съпричастност и от отстояването на една приниципна позиция. Съгласен съм с всичко, което казваш. Нещата стоят точно така.
    Ще добавя, че с Урунгелов се разбрахме и мисля, че вижданията ни се сближиха в голяма степен. Отук насетне се надявам, че няма да има необоснавана агресия, която само влошава климата на междуколегиалните отношения в този сайт. Видно е, че той ще държи на думата си.

    Сърдечен поздрав и приятна вечер от мен!

    2. Благодаря ти, Ванина! Трогнат съм от високата ти оценка и от този толкова хубав коментар!

    Много щастие и нови творчески успехи, ти желая!
  • Скитащата свободна душа, извисила се с "вой" до космоса и само този духовен израз в притихналото "бялото мълчание", отрекла "кривогледа вечност" в "мъничката стая" и "безмислена обител",в "плахият си път" на съществуването.Какво ли е, "космическият вятър" да те отнесе и да преоткрие "в звездна пепел
    най-изгубеното."!? Поздравления, с най- висока оценка за това проникновение и тази Голяма Човешка истина.
  • "Нормално изразявайте харесването си, а не като...айде да не казвам какви, ха, ха."
    ---------------------------------------------------------------------
    Това е цитат от коментара на Урунгел Урунгелов, винаги съм уважавала
    не само приятелите си, но и тези мои противници, които аргументирано изразяват различното си мнение, дори и негативно да е това мнение. Но ти, г-н Урунгелов, уж имаш големи претенции и се изживяваш като голям специалист и голям защитник на поезията и градивната критика, а всъщност си дребнаво заядлив, и то само под стиховете на определени автори. Този двоен стандарт, който ти проявяваш, а именно, да критикуваш само положителните коментари под стихове, които всъщност нямат нито 52, нито 42, нито дори 29 шестици, а в същото време съвсем угоднически подминаваш въпросните стихове с многото шестици, защо щом толкова много държиш на "истината", не отидеш под въпросните стихове, оценени с голям брой шестици, и там да развиеш теорията си, дали са правилно оценени въпросните стихове, и колко е смешно, и колко е нереално и т.н и т.н. Предполагам, че не си чак толкова невеж и си съвсем наясно, че щом има оценка шестица под един стих, това означава, че това е най-голямата похвала, по-голяма похвала от шестицата не може да съществува за един стих. Всъщност оценката с цифра е много по-голяма похвала от похвалата с думи, защо тогава изливаш словесната си помия под стихове, които дори не си прочел, защото ако ги беше прочел, щеше да знаеш, че положителните коментари под тези стихове са напълно заслужени. Правиш се, че не разбираш, защо например някой пише коментар под стиха на този автор, който преди това е написал под неговия стих коментар (или обратното), ами много е просто за обяснение, ти ходиш ли нагости, там, където не си поканен, там, където може би не си желан, разбира се, че не ходиш. Когато някой ти дойде нагости, нормално е и ти да отидеш след това нагости в дома му, всички нормални хора знаят, че това е нещо съвсем естествено. Ако ти отидеш нагости на някого, но той не пожелае да дойде нагости в дома ти, втори път вече не смееш да отидеш в неговия дом, защото не си сигурен дали си желан. Същото е и с коментарите, но разбира се, както не можеш да ходиш нагости в домовете на всички хора (и обратното), така не можеш да пишеш и коментари под стиховете на всички автори, нямаш нито време, нито желание да го правиш. Всеки има право на избор, всеки има право да чете тези стихове, които на него му харесват, и съответно да пише под тях своя субективен коментар, всеки има право да изрази своето субективно мнение и да даде своята субективна оценка за стиха, но няма право да излива словесна помия, и да пише негативни коментари под стиховете на който и да е автор, защото никой не трябва да забравя, че всяко мнение е субективно, в това число и неговото, никой няма право насила да налага на другите своето субективно мнение, въобразявайки си, че мнението му не е субективно, а е обективно, всички нормални, интелигентни хора са наясно с това. Моето субективно мнение е, че това е оригинален философски стих, съдържа важно и актуално послание, и затова го оценявам с шестица! Фактът, че ти, Урунгелов, имаш различно субективно мнение от моето, за мен е без значение!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...