Вълчицата в мен

24 мая 2015 г., 10:30

Поэзия

371 0 3

Вълчицата в мен

Събуди се вълчицата във мен,
защото ме отхвърляха стократно.
Преминала през школата на Дзен,
до болка си подостри сетивата.

Будуваше в сърцето всяка нощ,
инстинктите ù пазеха вратата.
Приличаше ми малко на Гаврош
по хумора да продължа нататък.

Научи ме, че изборът е мой
и в белезите има много сила.
Че клетка не е равно на покой,
без синьо там, душата щом се свива.

Дивашкия инстинкт обви във цвят
на лотос и погледна към звездите.
Сбра в шепите ми, целият ми свят
и после безвъзвратно си отиде.

Цвета Иванова

Tzvetna (Цвета Иванова)

2015-05-25T19:45:57+03:00

Благодаря ви, Рени, Елена, Анастасия! Всеки крие в душата си невероятни сили. Понякога е нужно вълчето в нас да се пробуди за да го осъзнаем. Повярваме ли в себе си, усетим ли връзката с доброто и любовта, вече нямаме нужда да водим битки. Слели сме се с живота. Ние сме самия живот.
Helius (Елена Костадинова)

2015-05-24T21:21:21+03:00

Много силна творба!
Поздрави и честит празник!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-05-24T10:39:58+03:00

"Научи ме, че изборът е мой
и в белезите има много сила.
Че клетка не е равно на покой,
без синьо там, душата щом се свива."
Цвета, поздравления - написала си нещо чудесно, дълбоко мъдро! Да в белезите има много сила - не случайно те упорстват и устояват на времето, понякога го и побеждават и напомнят за себе си и в следващите ни животи!
Имаш моето възхищение, Цвета!