Вълчицата в мен
Вълчицата в мен
Събуди се вълчицата във мен,
защото ме отхвърляха стократно.
Преминала през школата на Дзен,
до болка си подостри сетивата.
Будуваше в сърцето всяка нощ,
инстинктите ù пазеха вратата.
Приличаше ми малко на Гаврош
по хумора да продължа нататък.
Научи ме, че изборът е мой
и в белезите има много сила.
Че клетка не е равно на покой,
без синьо там, душата щом се свива.
Дивашкия инстинкт обви във цвят
на лотос и погледна към звездите.
Сбра в шепите ми, целият ми свят
и после безвъзвратно си отиде.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
