Вълчицата в мен
Вълчицата в мен
Събуди се вълчицата във мен,
защото ме отхвърляха стократно.
Преминала през школата на Дзен,
до болка си подостри сетивата.
Будуваше в сърцето всяка нощ,
инстинктите ù пазеха вратата.
Приличаше ми малко на Гаврош
по хумора да продължа нататък.
Научи ме, че изборът е мой
и в белезите има много сила.
Че клетка не е равно на покой,
без синьо там, душата щом се свива.
Дивашкия инстинкт обви във цвят
на лотос и погледна към звездите.
Сбра в шепите ми, целият ми свят
и после безвъзвратно си отиде.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
