Там дълбоко в тъмната гора,

извън погледа на всички хора,

лежал вълкът, роб на срамотата,

доживотен пленник на самотата.

Бил той тъй нежен, мил и тих,

а светът го мислел за свиреп и див.

Никой не погледна в на вълка душата,

никой не разбра защо лежи във тишината.

Най-добре си знаеше раненият вълк,

не бе могъл да изпълни той своя дълг,

да задържи вълчицата под своите крила.

Давал той винаги нежност и закрила,

ала тя изчезна и сърцето му бе разбила.

Хората не знаят за неговата нежност и сълзи,

те не знаят, че сърцето му силно кърви.

Някой ден, ако разберат, ще го нарекат глупак,

но такава е вълчата съдба - вечен единак...