Там дълбоко в тъмната гора,
извън погледа на всички хора,
лежал вълкът, роб на срамотата,
доживотен пленник на самотата.
Бил той тъй нежен, мил и тих,
а светът го мислел за свиреп и див.
Никой не погледна в на вълка душата,
никой не разбра защо лежи във тишината.
Най-добре си знаеше раненият вълк,
не бе могъл да изпълни той своя дълг,
да задържи вълчицата под своите крила.
Давал той винаги нежност и закрила, ...