Очите му са ледени кристали, душата му е бясна, неспокойна,
сърце на воин в гръдта му бие, а волята му непреклонна...
Сам винаги в битките се впуска, не му е нужно глутница да води,
нали си има своята вълчица, за нея той живее, за нея и се бори....
Силно обича, силно и мрази, ревнува вълчицата си, и от всичко я пази...
Никога не ще и измени, за Вълкът изневярата по силно от раните боли!!!
© Виктория Тодорова Все права защищены