19.09.2015 г., 19:12

Вълкът

888 0 4

              Очите му са ледени кристали, душата му е бясна, неспокойна,

              сърце на воин в гръдта му бие, а волята му непреклонна...

              Сам винаги в битките се впуска, не му е нужно глутница да води,

              нали си има своята вълчица, за нея той живее, за нея и се бори....

              Силно обича, силно и мрази, ревнува вълчицата си, и от всичко я пази...

              Никога не ще и измени, за Вълкът изневярата по силно от раните боли!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...