5 июн. 2014 г., 14:51

Вълкът на моя принц 

  Поэзия » Философская
1893 3 8

Лисицата на моя малък принц

направи си във селото бърлога.

И хората решиха до един,

че тая напаст вече им е много.

Животът им не беше никак лек –

дояждаха последните си трици...

А как да вярва бедният човек

на приказките за добри лисици?

И спретнаха ú хайка оня ден:

да я убият, да я изтърбушат...

Аз имах вкъщи вълк. Опитомен.

И им го дадох, за да я надуши.

А моят принц, объркан и смутен,

от покрива ги гледаше навъсен.

Аз знаех, че не вярваше на мен,

но вярваше в доброто на вълка си.

Небето оглуша от вой и рев,

усмихнаха се брадвата и ножа.

И кметството отпусна някой лев

за няколко добри лисичи кожи.

И се изви хоро. Свали калпак,

надигна умореното си чèло

и цяла нощ набива тежко крак

и пя бунтовно малкото ни село.

А сам, сред суматоха и псувни,

през къщите на майки и вдовици,

добрият вълк на моя малък принц

измъкна тайно всичките лисици...

 

 

© Ники Комедвенска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??