Вълкът на моя принц
Лисицата на моя малък принц
направи си във селото бърлога.
И хората решиха до един,
че тая напаст вече им е много.
Животът им не беше никак лек –
дояждаха последните си трици...
А как да вярва бедният човек
на приказките за добри лисици?
И спретнаха ú хайка оня ден:
да я убият, да я изтърбушат...
Аз имах вкъщи вълк. Опитомен.
И им го дадох, за да я надуши.
А моят принц, объркан и смутен,
от покрива ги гледаше навъсен.
Аз знаех, че не вярваше на мен,
но вярваше в доброто на вълка си.
Небето оглуша от вой и рев,
усмихнаха се брадвата и ножа.
И кметството отпусна някой лев
за няколко добри лисичи кожи.
И се изви хоро. Свали калпак,
надигна умореното си чèло
и цяла нощ набива тежко крак
и пя бунтовно малкото ни село.
А сам, сред суматоха и псувни,
през къщите на майки и вдовици,
добрият вълк на моя малък принц
измъкна тайно всичките лисици...
© Ники Комедвенска All rights reserved.
