Появи се бавно и притихна.

Загасих фаровете. Слязох и изключих телефона.

Една вълна изскочи, примижа и кихна;

Надигна се и рухна връз брега, в заслона.

Късно беше, вечер. Връщах се от работа.

Студено в колата, а уж климатикът преде.

Сам не знам как в петък срещу събота

Паркирах тук. До зимното море.

Тя беше там. Съвсем сама.

Вероятно ме е чакала отдавна.

Пак плисна същата вълна.

Заслонът се изсмя коварно.

Дали ме виждаше? Да, тя ме гледа.

Окото  ѝ се стича във водата:

Капе, плаче. И е много бледа.

Съблякох се. Заплувах към Луната.

Вина, не студ бе туй, което

Караше ме да замръзвам.

С ранената вълна, в морето

Напред поех. Зад мене беше тъмно.