8.10.2016 г., 20:10

Вълнà

507 0 0

Появи се бавно и притихна.

Загасих фаровете. Слязох и изключих телефона.

Една вълна изскочи, примижа и кихна;

Надигна се и рухна връз брега, в заслона.

Късно беше, вечер. Връщах се от работа.

Студено в колата, а уж климатикът преде.

Сам не знам как в петък срещу събота

Паркирах тук. До зимното море.

Тя беше там. Съвсем сама.

Вероятно ме е чакала отдавна.

Пак плисна същата вълна.

Заслонът се изсмя коварно.

Дали ме виждаше? Да, тя ме гледа.

Окото  ѝ се стича във водата:

Капе, плаче. И е много бледа.

Съблякох се. Заплувах към Луната.

Вина, не студ бе туй, което

Караше ме да замръзвам.

С ранената вълна, в морето

Напред поех. Зад мене беше тъмно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...