2 мар. 2013 г., 11:43

Вълшебната орисница

585 0 0

Не се страхувай! Отвори смело очи
и новия ден с трепет посрещни.
Погледни как слънцето тайничко се усмихва
и как всичко около теб бавно притихва.


Не бързай! Още съвсем малко остани
и късче надежда за нея в душата си приюти.
Усети как пролетният вятър покрай теб минава
и как с мислите ти нежно се заиграва.


Не извъртай поглед назад
към жалкия и фалшив приятелски парад.
Вслушай се как нямата тишина нашепва –
истории за нея омайно прошепва.


Не тръгвай! Не се връщай отново към мрачното минало.
Не възкресявай нещо, което отдавна е застинало.
Почувствай как във въздуха се носи цветното ù ухание
и как сърцето ти нетърпеливо тръпне за нейното послание.


Не го прави! Не затваряй докрай и последната отворена врата.
Не подхвърляй на нищото и едничката ти останала мечта.
Ето я! Идва! Задъхана и уморена,
притичва с последни сили.


Наивна и уплашена, но щастлива,
без болка, без сълзи, без вина.
Носеща новото начало, въпреки закъсняла,
протяга към теб трепереща ръка –
вълшебната орисница – любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...