Не се страхувай! Отвори смело очи
и новия ден с трепет посрещни.
Погледни как слънцето тайничко се усмихва
и как всичко около теб бавно притихва.
Не бързай! Още съвсем малко остани
и късче надежда за нея в душата си приюти.
Усети как пролетният вятър покрай теб минава
и как с мислите ти нежно се заиграва.
Не извъртай поглед назад
към жалкия и фалшив приятелски парад.
Вслушай се как нямата тишина нашепва –
истории за нея омайно прошепва.
Не тръгвай! Не се връщай отново към мрачното минало.
Не възкресявай нещо, което отдавна е застинало.
Почувствай как във въздуха се носи цветното ù ухание
и как сърцето ти нетърпеливо тръпне за нейното послание.
Не го прави! Не затваряй докрай и последната отворена врата.
Не подхвърляй на нищото и едничката ти останала мечта.
Ето я! Идва! Задъхана и уморена,
притичва с последни сили.
Наивна и уплашена, но щастлива,
без болка, без сълзи, без вина.
Носеща новото начало, въпреки закъсняла,
протяга към теб трепереща ръка –
вълшебната орисница – любовта!
© Йоанна Конова Всички права запазени