Как си ти? Това не зная –

всеки миг си мисля и гадая?

Що ли правиш точно в тази вечер,

в която аз от теб съм тъй далече?

Как разпали огнени пожари

и събуди дръзките ми мисли!

Как душата нежно затрептяла,

пърха, пърха като нелетяло птиче!

Как всели се в мен и без да питаш

ти обсеби цялата ми същност –

без да искам, с порив неподвластен

се понесох аз към тебе също.

Що ли е това? Кажи ми, питам?

И защо задавам си въпроса –

чудо ли е станало, или магия,

със която ти ме омагьоса?

И защо излъчвам светлина и нежност,

когато мислиш ти за мен?

Защо се взирам в синята безбрежност

и светът е толкоз променен?

Защо всяко цвете или птица

така възрадва моята душа?

Защо всичко, всичко, що е живо,

опиянява ме и без да ща?

И как се нося леко, леко,

окрилена от своите мечти

и все се питам аз, опиянена:

Вълшебник ли си ти?

26.09.2007 г., Велико Търново