Как си ти? Това не зная –
всеки миг си мисля и гадая?
Що ли правиш точно в тази вечер,
в която аз от теб съм тъй далече?
Как разпали огнени пожари
и събуди дръзките ми мисли!
Как душата нежно затрептяла,
пърха, пърха като нелетяло птиче!
Как всели се в мен и без да питаш
ти обсеби цялата ми същност –
без да искам, с порив неподвластен
се понесох аз към тебе също.
Що ли е това? Кажи ми, питам?
И защо задавам си въпроса –
чудо ли е станало, или магия,
със която ти ме омагьоса?
И защо излъчвам светлина и нежност,
когато мислиш ти за мен?
Защо се взирам в синята безбрежност
и светът е толкоз променен?
Защо всяко цвете или птица
така възрадва моята душа?
Защо всичко, всичко, що е живо,
опиянява ме и без да ща?
И как се нося леко, леко,
окрилена от своите мечти
и все се питам аз, опиянена:
Вълшебник ли си ти?
26.09.2007 г., Велико Търново
© Мария Всички права запазени