Стоя пред теб, облечена във рокля от сатен.
От красотата моя тази нощ си запленен.
Очите ти тъй лакомо във мен се взират.
Желания и плам от тях извират.
Във погледа ти виждам в този миг промяна.
Усещам колко съм желана.
Това ме истински възбужда
и бавно смъквам роклята до кръста.
А ти не спираш да ме наблюдаваш.
Не ме докосваш, а с очи ме галиш.
Редуваш в ласките си нежност, страст,
а аз те следвам във вълшебния ни танц.
Стоим със тебе неподвижни.
За нас наоколо не съществува нищо.
В очите ни до самозабрава,
танцуват страст и огън, и жарава.
© Антония Все права защищены