Почакай, не пускай ръката ми,
Постой още миг срещу мен!
Искам просто да гледам очите ти!
Нека вълшебството на този миг трае вечно!
Ръката ти сякаш за моята
Ръка е създадена, постой така!
Топлина се разлива във вените,
Удоволствието се превръща в копнеж.
Искам твойте очи да ме гледат,
Искам ръцете ти да ме галят,
Искам твоите устни да ми говорят
И да ме целуват през дългите нощи!
Отпускаш вече ръката си...
Зная, ти трябва да тръгваш...
Мечтая си пак да се върнеш
И пак да ме стоплят очите ти!
Довиждане, мой чародейнико!
Закълни се, че пак ще се върнеш,
Инак ще те открадвам през тъмните нощи,
Да те сънувам
И пак ще те връщам!...
© Илияна Димитрова Все права защищены