Виж, ти си въображаема жена.
Не ми пробутвай истински чувства.
Моля те, не ги обличай във слова.
Не съм настроен като за изкуство.
Допий си рома и ще те изпратя.
Тази пауза не е за цигара.
Добре съм. Върни ми самотата.
Нюансите ù в мене да догарят.
Вземи обувките си във ръка.
Ти пак ще си някому необходима.
Ти си силна въображаема жена.
Умираш ли, ще си прима балерина.
Върви. Тук няма място за магии.
Щастието беше холограма.
Върви. И не го обръщай на просия.
Аз искам... истински двама.
© Станислав Димов Все права защищены