Въображаема жена
Виж, ти си въображаема жена.
Не ми пробутвай истински чувства.
Моля те, не ги обличай във слова.
Не съм настроен като за изкуство.
Допий си рома и ще те изпратя.
Тази пауза не е за цигара.
Добре съм. Върни ми самотата.
Нюансите ù в мене да догарят.
Вземи обувките си във ръка.
Ти пак ще си някому необходима.
Ти си силна въображаема жена.
Умираш ли, ще си прима балерина.
Върви. Тук няма място за магии.
Щастието беше холограма.
Върви. И не го обръщай на просия.
Аз искам... истински двама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Димов Все права защищены