Въображаема жена
Виж, ти си въображаема жена.
Не ми пробутвай истински чувства.
Моля те, не ги обличай във слова.
Не съм настроен като за изкуство.
Допий си рома и ще те изпратя.
Тази пауза не е за цигара.
Добре съм. Върни ми самотата.
Нюансите ù в мене да догарят.
Вземи обувките си във ръка.
Ти пак ще си някому необходима.
Ти си силна въображаема жена.
Умираш ли, ще си прима балерина.
Върви. Тук няма място за магии.
Щастието беше холограма.
Върви. И не го обръщай на просия.
Аз искам... истински двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Димов Всички права запазени