Въображението на мъртвите
832
0
0
В преследване издъхват
последните коли.
Дъждът едва вали,
а устните пресъхват.
Във кървавия студ
се гонят бели вихри,
отчаяни молитви
със вятъра мълчат.
Града изпепеляват
мътрвешки мними стъпки
и спомени навяват
за своите разходки.
Как тука са вървели
краката на дъгата,
и шарени, хвърчати
са пели за живота.
Как тичали са волно
без страх от самотата,
смъртта, и неуморно
мечтали са с децата.
Сега градът е мъртъв,
останал без дъгата
и скришом се навъртат
у него плашилата
на призраците ледни,
които за последно
с живота помечтават
да идат на разходка.
София,
30 октомври 2012
есен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
