Нови пътища

                и нови места -

до болка

                         познати.

С различно ухание –

на сънища,

на избягали спомени -

смълчано мечтание...

Нечии боси нозе

сред пшеница

                и макове

                             морни.

Просторни

                 узрели треви,

черна угар

             с невидими

                          бели

                              следи.

Смирени и равни,

                  полека

                    залязващи

                            утрини,

речни отблясъци

                            плавни...

Дъх на малко момиченце -

блуждаещо знание.

Крехко създание

            със сила и смелост.

Искам да го прегърна,

                 да го прилаская

                        и да обещая:

Бъди до края!

Въпреки!