18.01.2011 г., 11:52

Въпреки

555 0 0

 

 

Нови пътища

                и нови места -

до болка

                         познати.

С различно ухание –

на сънища,

на избягали спомени -

смълчано мечтание...

Нечии боси нозе

сред пшеница

                и макове

                             морни.

Просторни

                 узрели треви,

черна угар

             с невидими

                          бели

                              следи.

Смирени и равни,

                  полека

                    залязващи

                            утрини,

речни отблясъци

                            плавни...

Дъх на малко момиченце -

блуждаещо знание.

Крехко създание

            със сила и смелост.

Искам да го прегърна,

                 да го прилаская

                        и да обещая:

Бъди до края!

Въпреки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...