10 окт. 2015 г., 20:29

Въпрос и отговор

616 0 2

Въпрос:

 

„Време, ти, което ни пришпорваш

и далѝ човеци сме – оспорваш,
разтършувай се из паметта си
и ни осенѝ какво е щастие!...

 

Ти, което уж ни изцеляваш
и уж раните ни не разравяш,
пак огледай своите компаси
и ни осветлѝ какво е щастие!...

 

Ден и нощ навред безспир беснееш,
неподвластно си и се гордееш;
ние в теб сме, време, а ти в нас*  си,

но кажѝ, кажѝ какво е щастие!...

 

Или е това въпрос особен
и дори за тебе – неудобен ?!…“

 

 

 

Отговор :

 

„Въпрос – заплетен
и безответен…“

 

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

„Времето е в нас* и ние сме във времето…“ – Васил Левски

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мммм..., какъв стих...!!! силно като Д.Д.
    "На безстрастното време в неспира
    гасне мълком живот неживян,
    и плачът ми за пристан умира
    низ велика пустиня развян."
  • Времето като въпрос (?)...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...