10 окт. 2015 г., 20:29

Въпрос и отговор 

  Поэзия » Философская
428 0 2

Въпрос:

 

„Време, ти, което ни пришпорваш

и далѝ човеци сме – оспорваш,
разтършувай се из паметта си
и ни осенѝ какво е щастие!...

 

Ти, което уж ни изцеляваш
и уж раните ни не разравяш,
пак огледай своите компаси
и ни осветлѝ какво е щастие!...

 

Ден и нощ навред безспир беснееш,
неподвластно си и се гордееш;
ние в теб сме, време, а ти в нас*  си,

но кажѝ, кажѝ какво е щастие!...

 

Или е това въпрос особен
и дори за тебе – неудобен ?!…“

 

 

 

Отговор :

 

„Въпрос – заплетен
и безответен…“

 

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

„Времето е в нас* и ние сме във времето…“ – Васил Левски

© Стоян Минев Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мммм..., какъв стих...!!! силно като Д.Д.
    "На безстрастното време в неспира
    гасне мълком живот неживян,
    и плачът ми за пристан умира
    низ велика пустиня развян."
  • Времето като въпрос (?)...
Предложения
: ??:??