10 окт. 2015 г., 20:29

Въпрос и отговор

620 0 2

Въпрос:

 

„Време, ти, което ни пришпорваш

и далѝ човеци сме – оспорваш,
разтършувай се из паметта си
и ни осенѝ какво е щастие!...

 

Ти, което уж ни изцеляваш
и уж раните ни не разравяш,
пак огледай своите компаси
и ни осветлѝ какво е щастие!...

 

Ден и нощ навред безспир беснееш,
неподвластно си и се гордееш;
ние в теб сме, време, а ти в нас*  си,

но кажѝ, кажѝ какво е щастие!...

 

Или е това въпрос особен
и дори за тебе – неудобен ?!…“

 

 

 

Отговор :

 

„Въпрос – заплетен
и безответен…“

 

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

 

„Времето е в нас* и ние сме във времето…“ – Васил Левски

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мммм..., какъв стих...!!! силно като Д.Д.
    "На безстрастното време в неспира
    гасне мълком живот неживян,
    и плачът ми за пристан умира
    низ велика пустиня развян."
  • Времето като въпрос (?)...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...