Въпрос:
„Време, ти, което ни пришпорваш
и далѝ човеци сме – оспорваш,
разтършувай се из паметта си
и ни осенѝ какво е щастие!...
Ти, което уж ни изцеляваш
и уж раните ни не разравяш,
пак огледай своите компаси
и ни осветлѝ какво е щастие!...
Ден и нощ навред безспир беснееш,
неподвластно си и се гордееш;
ние в теб сме, време, а ти в нас* си,
но кажѝ, кажѝ какво е щастие!...
Или е това въпрос особен
и дори за тебе – неудобен ?!…“
Отговор :
„Въпрос – заплетен
и безответен…“
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
„Времето е в нас* и ние сме във времето…“ – Васил Левски
© Стоян Минев Всички права запазени
"На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян."