Защо, Животе, ме убиваш?
Защо в мъгла ме все завиваш?
Нима и аз не съм заслужил
и с нещо да не съм услужил?
Нима не помниш мойто име
през пролет, лято, есен, зиме?
Нали за тебе аз се моля
и всеки път курбан ти коля?
Какво от мене още искаш,
та тъй жестоко ме притискаш?
На мене ти какво ми даде?
Какво? Ръка ли ми подаде?
И здравето ли ми запази?
И толкоз ли ме ти намрази,
че с радост чакам си и края
със място в дъното на Рая?..
© Никола Апостолов Все права защищены
Поздрав от сърце и ведро настроение!