29.10.2014 г., 22:42

Въпроси без отговори

377 0 1

Защо, Животе, ме убиваш?

Защо в мъгла ме все завиваш?

Нима и аз не съм заслужил

и с нещо да не съм услужил?

 

Нима не помниш мойто име

през пролет, лято, есен, зиме?

Нали за тебе аз се моля

и всеки път курбан ти коля?

 

Какво от мене още искаш,

та тъй жестоко ме притискаш?

На мене ти какво ми даде?

Какво? Ръка ли ми подаде?

 

И здравето ли ми запази?

И толкоз ли ме ти намрази,

че с радост чакам си и края

със място в дъното на Рая?..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О Никола, пак си в миньорно настроение. Не бъди черноглед! На тоз прекрасен стих му подхожда оптимистично настроение! То и на мене не ми се пее, но Бог е бил доста щедър към нас.Хвани се за дарбата си и забрави всичко друго!
    Поздрав от сърце и ведро настроение!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...