13 июн. 2021 г., 12:28

Въпроси към себе си

658 1 4

Въпроси към себе си

 

Осъзна ли, човече, защо е

тук човекът безсилен изпратен,

осъзна ли, че жив и богат е,

само който и в скръб е достоен?!

 

Осъзна ли защо си дошъл

на прекрасната жива планета

и че твоята алчност – проклета –

те направи нещастен и зъл?!

 

Осъзна ли, че можеш да бъдеш

по-добър от предишния ден,

осъзна ли, че всъщност си в плен

на ума си – безумно оскъден?!

 

Осъзна ли каква е Целта

на живота ти, пълен с провали,

а действително кой си – разбра ли?!,

а презря ли света суета?!...

 

Осъзна ли, човече, защо е

от Твореца човека създаден

и че само което раздаде,

е наистина станало твое?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бòгумѝл Шàар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!!!
  • Благодаря Ви!
    Подобно сравнение със стиховете на един толкова голям поет може да се ме радва.

    Квазар, да, наистина днес много хора се изживяват като свръхчовеци, отричайки Бога, но в резултат на това се превръщат в нищожни човечета..., които дори не осъзнават колко са смешни...
  • Със Силвето. Единственото богатство е даването. Много ми хареса.
  • Финалът ми напомни за стихове на Дамян Дамянов...
    "Ако е тъй, знай - един е лекът:
    раздай се цял на този беден свят!
    Пак беден си стани! Че най-богат е
    в своето раздаване човекът!"

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...