13.06.2021 г., 12:28

Въпроси към себе си

652 1 4

Въпроси към себе си

 

Осъзна ли, човече, защо е

тук човекът безсилен изпратен,

осъзна ли, че жив и богат е,

само който и в скръб е достоен?!

 

Осъзна ли защо си дошъл

на прекрасната жива планета

и че твоята алчност – проклета –

те направи нещастен и зъл?!

 

Осъзна ли, че можеш да бъдеш

по-добър от предишния ден,

осъзна ли, че всъщност си в плен

на ума си – безумно оскъден?!

 

Осъзна ли каква е Целта

на живота ти, пълен с провали,

а действително кой си – разбра ли?!,

а презря ли света суета?!...

 

Осъзна ли, човече, защо е

от Твореца човека създаден

и че само което раздаде,

е наистина станало твое?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бòгумѝл Шàар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Благодаря Ви!
    Подобно сравнение със стиховете на един толкова голям поет може да се ме радва.

    Квазар, да, наистина днес много хора се изживяват като свръхчовеци, отричайки Бога, но в резултат на това се превръщат в нищожни човечета..., които дори не осъзнават колко са смешни...
  • Със Силвето. Единственото богатство е даването. Много ми хареса.
  • Финалът ми напомни за стихове на Дамян Дамянов...
    "Ако е тъй, знай - един е лекът:
    раздай се цял на този беден свят!
    Пак беден си стани! Че най-богат е
    в своето раздаване човекът!"

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...