18 мар. 2007 г., 20:34

Въпросите...

619 0 5
Защо това желание да викам?
Защто е буцата в гърдите?
Защо по нанадолнището тичам,
защо ли ми се сливат дните?
Защо усещам че се губя?
Защо го няма оптимизма?
Защо не искам сутрин да се будя?
Защо престанах да съм реалист?
Защо от думите боли ме,
защо не мога истини да видя?
Защо все още ме учудват
лъжа и злоба, завист и обида?
Защо не искам да се примирявам?
Защо се мразя за това?
Защо въпросите задавам
все в шумната тълпа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...