18.03.2007 г., 20:34

Въпросите...

621 0 5
Защо това желание да викам?
Защто е буцата в гърдите?
Защо по нанадолнището тичам,
защо ли ми се сливат дните?
Защо усещам че се губя?
Защо го няма оптимизма?
Защо не искам сутрин да се будя?
Защо престанах да съм реалист?
Защо от думите боли ме,
защо не мога истини да видя?
Защо все още ме учудват
лъжа и злоба, завист и обида?
Защо не искам да се примирявам?
Защо се мразя за това?
Защо въпросите задавам
все в шумната тълпа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...