10 июн. 2012 г., 12:37

Въпросителни

1.3K 0 2

Мама днеска нова рокля ми облече.
- Ех, и ти порасна, мъничко човече! - рече.
- В яслата ще има празник, не плачи!
Песнички ще пеете, ще тропкате игри...

Аз, обаче, съм си малка и съвсем не зная -
там - на празника, с какво ще си играя???
С топка, с кукла, с мече, с конче, слон...
или само ще се черпим с по бонбон???!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно стихче, което ме връща в детството- с много слънце и цветя.
    Тогава имахме много време за книжки с приказки ,рисунки и игра.
    Паветата на улицата бяха чисти ,а между тях поникваше трева!
    През май ,от отворения прозорец ,ме събуждаха -слънцето и песента на
    гугутките в цъфналата слива! Цветя и светлина! Благодаря ти!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...