18 нояб. 2010 г., 15:58

Въпросително

914 0 2

Питам те.
Мислиш ли за мен?
С нотка на тъга.
Обърквам ли съня ти?
Копнееш ли за сутринта?
Питам те.
А  неизказани,
неизписани,
недочути,
не достигат ми слова.

И пак те питам.
Оставям ли ти
спомен?

За тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Люси, радвам се, че си отделила такова голямо внимание на стиховете ми. Поласкана съм!
    А за сърцата и ръцете - това е приказка без край. В едно вярвам аз - в истинската любов, а там всичко е сложно, объркано, невъзможно, болезнено, но така прекрасно!
  • Когато сърцата са разделени,няма смисъл ръцете да остават една в друга
    Защо все тъжните неща, се получават по-красиви и истински?! Тогава съвкупността от чувства, ярост от безсилие,че не можем да го/я върнем(да го/я задържим), любовта , че не можем да я забравим ни боли от всичко това ...ето какво се получава- стих . Voila

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...