18 nov 2010, 15:58

Въпросително

Poesía » De amor

916 0 2

Питам те.
Мислиш ли за мен?
С нотка на тъга.
Обърквам ли съня ти?
Копнееш ли за сутринта?
Питам те.
А неизказани,
неизписани,
недочути,
не достигат ми слова.

И пак те питам.
Оставям ли ти
спомен?

За тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Polia (Полина)

Люси, радвам се, че си отделила такова голямо внимание на стиховете ми. Поласкана съм!
А за сърцата и ръцете - това е приказка без край. В едно вярвам аз - в истинската любов, а там всичко е сложно, объркано, невъзможно, болезнено, но така прекрасно!

2010-12-19T01:18:30+02:00
Lussinda (Люси)

Когато сърцата са разделени,няма смисъл ръцете да остават една в друга
Защо все тъжните неща, се получават по-красиви и истински?! Тогава съвкупността от чувства, ярост от безсилие,че не можем да го/я върнем(да го/я задържим), любовта , че не можем да я забравим ни боли от всичко това ...ето какво се получава- стих . Voila

2010-12-04T00:00:55+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0