Polia (Полина)
56 133
18 nov 2010, 15:58

Въпросително 

  Poesía » De amor
594 0 2

Питам те.
Мислиш ли за мен?
С нотка на тъга.
Обърквам ли съня ти?
Копнееш ли за сутринта?
Питам те.
А  неизказани,
неизписани,
недочути,
не достигат ми слова.

И пак те питам.
Оставям ли ти
спомен?

За тишина.

© Полина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Люси, радвам се, че си отделила такова голямо внимание на стиховете ми. Поласкана съм!
    А за сърцата и ръцете - това е приказка без край. В едно вярвам аз - в истинската любов, а там всичко е сложно, объркано, невъзможно, болезнено, но така прекрасно!
  • Когато сърцата са разделени,няма смисъл ръцете да остават една в друга
    Защо все тъжните неща, се получават по-красиви и истински?! Тогава съвкупността от чувства, ярост от безсилие,че не можем да го/я върнем(да го/я задържим), любовта , че не можем да я забравим ни боли от всичко това ...ето какво се получава- стих . Voila
Propuestas
: ??:??