6 нояб. 2009 г., 20:44

Върни ми

1.1K 0 2

05.11.2008

 

Върни ми чувството – да пиша.

Върни ми миналите дни.

Върни ми въздуха – да дишам.

В сърцето римите върни...

 

Без стихове поет дали живее?

И може ли без тях да диша?

Дали и аз без тях ще оцелея?

Ще мога ли без тях и аз да дишам?

 

Върни ми чувството – да пиша.

Недей от римите ми да крадеш!

По тебе колко трябва да въздишам -

на обичта ми да се отзовеш?

 

За тебе колко рими имах,

а ти все бягаш надалеч.

Аз пък все в очите ти откривх

любовта си в кръстосана реч...

 

Ти от мене все пък бягаш

и знам, че няма да те имам,

но все в мен следи оставяш,

а няма никога да ти бъда любима...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...